Първия ден в новото училище беше досна странно за мен познавах си класа от интертнет,но все пак се притеснявах.Бях се разбрала с една от класа ми да ходим заедно. Тя живее в моя квартал разбирахме се чудесно в началото както и с целия клас.Но не можех да се отпусна както трябва не беше като с другите ми пиятели.Със съответната съученичка почнахме много да се караме и се отдръпнах от нея.Намерих друга приятелка с която се разбирах много по-добре с предишната.Обаче с предишната приятелка се здобрихме пак и завлякох и новата приятелка с мен и ги сближих ГОЛЯМА ГРЕШКА. Скарах се пак с онова момиче след което се разболях бях няколко дни вкъщи.И както си лежах новата ми приятелка ми писа че не иска вече да сме приятелки и аз тогава останах сама. Никой от класа ми не искаше да общува с мен и се гавреха.изтърпях ги,и тогава разбрах,че ще идва нова ученичка зарадвах се. Тайно се надявах тя да е свястна и да ми стане приятелка и наистина стана тя беше като мен не я интересуваха другите. Станахме най-добри приятелки.Бях щастлива въпреки че не понасях класа си се радвах че има някой с който да споделям и говоря. Предпочитам една  истинска приятелка отколкото много фалшиви приятели.По едно време аз пак се разболях и попитах дали някой от класа ми е говорил за мен нещо.Приятелката ми каза,че госпожата по Български език се е изпуснала, че имам дислекция. (Ако не знаете какво е това проверете в интернет.) Това беше ужасно никой не ме разбираше от тях освен моята най-добра приятелка тя ми помагаше да научавам по лесно и да се справям.Но проблемът беше че всички ми мразеха както и нея не защо.С тази моя история искам да ви кажа не тъпчете хората около вас гадно е. Опитайте се  ако можете да му помогнете защото както вие имате чувства така и всички останали.Бъдете добри към останалите НЕ ГИ ТЪПЧЕТЕ ТЕ НЕ СА БОКЛУЦИ.